ЛИЧНО

Понякога си мислим, че сме сами, въпреки всички хора около нас. Понякога вярваме, че всичко което се случва с нас - засяга само нас и забравяме толкова много неща...
Понякога забравяме, че там има хора които държат на нас и ни обичат и се чувстваме нещастни и неразбрани...
Понякога посто не знаем кои сме, въпреки че - уж винаги сме знаели... 
Понякога просто губим себе си...

В тези моменти, единствените които могат да ни помогнат са нашите близки, хората които държим на страна опитваме се да им покажем, че сме силни и стабилни за да вярват в нас... Но как биха могли те да вярват в нас ако ние не вярваме в себе си?...

Понякога хората които са покрай нас са наистина добронамерени, обичат ни, а ние им отвръщаме по начин който не ги задоволява... и по този начин ги караме да страдат... Причиняваме болка на тези които вярват в нас, защото ни е страх да се впуснем в едно истинско изживяване... не ги оценяваме или го правим чак след като те си тръгнат от живота ни...

Всички се мислим за едни или други имаме мечти , желания и надежда... но понякога бъркаме с тях... Понякога - някои неща трябва да останат такива каквито са за да дадем шанс на нещата да се случат... не е редно да съдим другите... ако започнем в това време в което съдим другите да съдим себе си можем да научим повече за нас и можем да променим...

Любовта е това което ни държи живи - но не любовта към някой, а любовта към самите себе си. Но понякога дори и в тази любов е нужно да правим компромис, защото понякога има неща по-важни от нас... - това е нашето семейство... семейството не е в кръвта то е вътре в нас... в нашите чувства и мисли в нашата душа.

Семейството са хората който обичаме и без които би ни било трудно да си представим живота си, хората които не могат да си представят живота си без нас, тези които са до нас и ни показват по един или друг начин любовта си. Тези хора са готови да жертват живота си за другите, готови са да направят всичко за семейството си, само за да знаят, че те ще са добре...




Това, което искам да кажа е че ценностите на човека го правят един или друг, но душата му има нужда от семейство и това семейство винаги е много повече околкото можем да си представим.